22 may 2007, 15:17

НАДЕЖДА

  Poesía
905 0 11
 


В паянтовата къща на сърцето

сред паяжини спомените дремат.

С измамата се любят непревзето,

от слабостта  ми силата си вземат.


И в грях заченали, ще раждат тръни,

които във венец за мен ще вият.

Небето от тревоги се продъни

и сълзите ми във дъжда се крият.


Родиха спомените ми надежда

на пода във паянтовата къща.

Животът опустял се пренарежда,

измамата във обич се превръща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "...измамата във обич се превръща..."
    Тази метаморфоза не ми е ясно как ще стане, но иначе стихът е въздействащ.
    Поздрав!
  • дай Боже, всекиму такваз' измама!)

    поздрав!*
  • Прекрасна поезия създаваш, Дари!
  • Тя е Дари,тя е!Ще си понесе последствията
  • Хубави спомени - много надежди! Да живеем, за да трупаме хубави спомени за (недай си Боже) черни дни!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...