В паянтовата къща на сърцето
сред паяжини спомените дремат.
С измамата се любят непревзето,
от слабостта ми силата си вземат.
И в грях заченали, ще раждат тръни,
които във венец за мен ще вият.
Небето от тревоги се продъни
и сълзите ми във дъжда се крият.
Родиха спомените ми надежда
на пода във паянтовата къща.
Животът опустял се пренарежда,
измамата във обич се превръща.
© Дарина Дечева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
)