dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
22 мая 2007 г., 15:17

НАДЕЖДА 

  Поэзия
766 0 11
 


В паянтовата къща на сърцето

сред паяжини спомените дремат.

С измамата се любят непревзето,

от слабостта  ми силата си вземат.


И в грях заченали, ще раждат тръни,

които във венец за мен ще вият.

Небето от тревоги се продъни

и сълзите ми във дъжда се крият.


Родиха спомените ми надежда

на пода във паянтовата къща.

Животът опустял се пренарежда,

измамата във обич се превръща.

© Дарина Дечева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "...измамата във обич се превръща..."
    Тази метаморфоза не ми е ясно как ще стане, но иначе стихът е въздействащ.
    Поздрав!
  • дай Боже, всекиму такваз' измама!)

    поздрав!*
  • Прекрасна поезия създаваш, Дари!
  • Тя е Дари,тя е!Ще си понесе последствията
  • Хубави спомени - много надежди! Да живеем, за да трупаме хубави спомени за (недай си Боже) черни дни!
  • Дано живота се пренареди в ред, който си търсила и искала!Дано обичта, която всеки търси - всеки да я намери!
  • Оставиш ли в сърцето си надежда
    и с чувства святи нежно я обгърнеш,
    дъжда пороен няма да отмие
    и тя във обичта ви ще покълне.

    Много хубав стих, Дарина!!! Поздрави!!!
  • Огромна поезия създаваш!
    Комплименти
  • Написала си страхотен стих!
  • ,,Родиха спомените ми надежда
    на пода във паянтовата къща.
    Животът опустял се пренарежда,
    измамата във обич се превръща.''
    Страхотен стих, Дари!



  • Дари, пак си много силна и въздействаща! Браво!!!
Предложения
: ??:??