НАДЕЖДА
В паянтовата къща на сърцето
сред паяжини спомените дремат.
С измамата се любят непревзето,
от слабостта ми силата си вземат.
И в грях заченали, ще раждат тръни,
които във венец за мен ще вият.
Небето от тревоги се продъни
и сълзите ми във дъжда се крият.
Родиха спомените ми надежда
на пода във паянтовата къща.
Животът опустял се пренарежда,
измамата във обич се превръща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
)
