7 mar 2006, 12:12

Надежда 

  Poesía
771 0 1
Ти дойде в мойта нощ
и я направи светла,като ден.
Ти дойде в мечтите ми
и ги направи реалност.

В кушмарите ми нощни ти дойде
и ги превърна в сънища на любовта.
В деня ми тъжен ти дойде
и върна радоста му!

Още с първия миг и поглед
пламна любовта ми,вечна..
Тя в сърцето ми гори,
сякаш огън не далеч от мен пламти!

Но нечестна се оказах аз
и разруши ти всичко помежду ни...
Обрече ме на самота,
сякаш смъртта ми подари..

Но надявам се да ми простиш
и предателството мое да забравиш нявга ти...

© Стефани Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??