7 мар. 2006 г., 12:12

Надежда

1.1K 0 1
Ти дойде в мойта нощ
и я направи светла,като ден.
Ти дойде в мечтите ми
и ги направи реалност.

В кушмарите ми нощни ти дойде
и ги превърна в сънища на любовта.
В деня ми тъжен ти дойде
и върна радоста му!

Още с първия миг и поглед
пламна любовта ми,вечна..
Тя в сърцето ми гори,
сякаш огън не далеч от мен пламти!

Но нечестна се оказах аз
и разруши ти всичко помежду ни...
Обрече ме на самота,
сякаш смъртта ми подари..

Но надявам се да ми простиш
и предателството мое да забравиш нявга ти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...