Когато погледна през твойте очи...
Животът красив е. Красиво мълчи.
И вдишвам го заедно, влюбено с теб.
Изглежда ми кротък, а не зъл, свиреп.
А как укротяваш стихиите в мен,
защото си мил и добър, и смирен.
И всяка надежда по-бяла от сняг
изпращам ти с обич отново и пак.
© Милена Френкева Todos los derechos reservados