28 dic 2007, 13:59

Надежда в безнадеждното 

  Poesía » De amor
868 0 0

Чаках те толкова дълго, за обятията на друг не мечтах.
Пясъчният часовник многократно обръщтах,

но Тебе те нямаше пак и пак...
А сега ти си тук - жив и здрав, невредим.
Не се престраши толкова време,
а сега с надежда идваш при мен, решил
сърцето да освободиш
от любовта, която таиш,
но съжалявам - късно е вече.
С душа, отделена от мен,
издъхнала на стола ме нямираш в тоз ден.
Аз чаках те толкова време
и за друг не мечтах...
Пясъчният часовник многократно обръщах,
но накрая не издържах....

© Патрисиа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??