Надежда в безнадеждното
Чаках те толкова дълго, за обятията на друг не мечтах.
Пясъчният часовник многократно обръщтах,
но Тебе те нямаше пак и пак...
А сега ти си тук - жив и здрав, невредим.
Не се престраши толкова време,
а сега с надежда идваш при мен, решил
сърцето да освободиш
от любовта, която таиш,
но съжалявам - късно е вече.
С душа, отделена от мен,
издъхнала на стола ме нямираш в тоз ден.
Аз чаках те толкова време
и за друг не мечтах...
Пясъчният часовник многократно обръщах,
но накрая не издържах....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Патрисиа Всички права запазени
