Надежда за любов
Нито с мисъл, нито с дажба на гладен
мога времето свое назад да завърна.
Затова бодро крача по пътя си прашен,
а в очите ми влага от надежда набъбва.
Младостта отлетя. Любовта ме отрече,
но все още във мисли рисувам цветя,
затова, че сърцето ми в обич се врече,
се светлее пролука във моята душа.
Още нося в зеници искрица светулчена.
Нестинарският огън в кръвта ми пулсира.
Ако можеш, любов, пак със мен да си случена,
ще съм птица във полет със волни крила.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
