Нито с мисъл, нито с дажба на гладен
мога времето свое назад да завърна.
Затова бодро крача по пътя си прашен,
а в очите ми влага от надежда набъбва.
Младостта отлетя. Любовта ме отрече,
но все още във мисли рисувам цветя,
затова, че сърцето ми в обич се врече,
се светлее пролука във моята душа.
Още нося в зеници искрица светулчена.
Нестинарският огън в кръвта ми пулсира.
Ако можеш, любов, пак със мен да си случена,
ще съм птица във полет със волни крила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация