8 dic 2007, 12:43

Надеждата 

  Poesía » De amor
521 0 7
 
Надеждата поникваше във мене
погалена и приютена,
стоплена и защитена.
Надеждата от мъничкото семе
израсна в мен разлистена и бяла,
обкичи се със цветове тя цялата
и стана по-красива, по-желана.
А после изведнъж се сгромоляса
и разпиля навред цветя и клони,
остана само тъмна маса
от стъпкана мечта непозволена.
Надеждата, че ти ще ме обикнеш
и ще поискаш с мене да останеш.

© Генка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??