8.12.2007 г., 12:43

Надеждата

669 0 7
  Надеждата поникваше във менепогалена и приютена,стоплена и защитена.Надеждата от мъничкото семеизрасна в мен разлистена и бяла,обкичи се със цветове тя цялатаи стана по-красива, по-желана.А после изведнъж се сгромолясаи разпиля навред цветя и клони,остана само тъмна масаот стъпкана мечта непозволена.Надеждата, че ти ще ме обикнеши ще поискаш с мене да останеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...