Dec 8, 2007, 12:43 PM

Надеждата

  Poetry » Love
670 0 7
  Надеждата поникваше във менепогалена и приютена,стоплена и защитена.Надеждата от мъничкото семеизрасна в мен разлистена и бяла,обкичи се със цветове тя цялатаи стана по-красива, по-желана.А после изведнъж се сгромолясаи разпиля навред цветя и клони,остана само тъмна масаот стъпкана мечта непозволена.Надеждата, че ти ще ме обикнеши ще поискаш с мене да останеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...