28 mar 2012, 15:47

Надеждата е демон

1.8K 0 3

То беше живо и туптеше,

но загина в жар и плам!

Нещо мрачно в чувствата му спеше,

и сърцето ми от пепел не тежеше нито грам!

 

Като Содом и Гомор падна... изгоря!

Убегна му и радост, и наслада.

В този свят и малкото, което пожела,

го прати право в дебрите на ада.

 

Не чувства веч ни болка, ни умора,

но и надежда нему не остана,

защото в таз кутия на Пандора,

от омраза изтъкана,

и надеждата е демон!

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нощна Сянка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пандора - с цялата си неустоима красота - е наказание за хората, получили твърде много знание от Прометей. А надеждата на дъното на делвата/кутията не е демон, не е бедствие - тя е онази съставка, която единствена е необходима, за да се справят хората с всичкото зло. Противоотровата в пакета. Бедите плъзват по света, но Надеждата остава в дома на Епиметей, брата на Прометей.

    Надеждата е "страшна" само когато е напразна, защото си губиш времето, но пак дава сила да се преживее лошото, докато се успокоиш и насочиш желанията си в други, възможни посоки.
  • Вероятно си права, Магдалена Аз просто излагам и своята гледна точка! Замислих се "Защо след като Пандора отваря кутията, пълна със всички човешки нещастия, на дъното остава надеждата? Какво прави надеждата в кутията с човешките демони? Демон ли е тя?" Представи си, е се надяваш нещо да се случи, надяваш се все повече и повече се надяваш, и когато то не се случи, си съкрушена...и разбираш, че и надеждата може да те подлъже, че и тя е опасна! Колкото повече се надяваш, че нещо ще се случи, толкова повече ще те боли след провала му, не мислиш ли?
  • надеждата е дар от Бога...
    за да ни боли по-малко от нещастията...
    другото е тъга...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...