То беше живо и туптеше,
но загина в жар и плам!
Нещо мрачно в чувствата му спеше,
и сърцето ми от пепел не тежеше нито грам!
Като Содом и Гомор падна... изгоря!
Убегна му и радост, и наслада.
В този свят и малкото, което пожела,
го прати право в дебрите на ада.
Не чувства веч ни болка, ни умора,
но и надежда нему не остана,
защото в таз кутия на Пандора,
от омраза изтъкана, ...