28.03.2012 г., 15:47

Надеждата е демон

1.8K 0 3

То беше живо и туптеше,

но загина в жар и плам!

Нещо мрачно в чувствата му спеше,

и сърцето ми от пепел не тежеше нито грам!

 

Като Содом и Гомор падна... изгоря!

Убегна му и радост, и наслада.

В този свят и малкото, което пожела,

го прати право в дебрите на ада.

 

Не чувства веч ни болка, ни умора,

но и надежда нему не остана,

защото в таз кутия на Пандора,

от омраза изтъкана,

и надеждата е демон!

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нощна Сянка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пандора - с цялата си неустоима красота - е наказание за хората, получили твърде много знание от Прометей. А надеждата на дъното на делвата/кутията не е демон, не е бедствие - тя е онази съставка, която единствена е необходима, за да се справят хората с всичкото зло. Противоотровата в пакета. Бедите плъзват по света, но Надеждата остава в дома на Епиметей, брата на Прометей.

    Надеждата е "страшна" само когато е напразна, защото си губиш времето, но пак дава сила да се преживее лошото, докато се успокоиш и насочиш желанията си в други, възможни посоки.
  • Вероятно си права, Магдалена Аз просто излагам и своята гледна точка! Замислих се "Защо след като Пандора отваря кутията, пълна със всички човешки нещастия, на дъното остава надеждата? Какво прави надеждата в кутията с човешките демони? Демон ли е тя?" Представи си, е се надяваш нещо да се случи, надяваш се все повече и повече се надяваш, и когато то не се случи, си съкрушена...и разбираш, че и надеждата може да те подлъже, че и тя е опасна! Колкото повече се надяваш, че нещо ще се случи, толкова повече ще те боли след провала му, не мислиш ли?
  • надеждата е дар от Бога...
    за да ни боли по-малко от нещастията...
    другото е тъга...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...