3 abr 2020, 12:00

Надеждата отгледана под моето крило

  Poesía » Otra
1.1K 1 2

Като феникс – ще се преродим в друго време,

ще отпием утринна роса...

Ще се слеем с началото и края...

Други ще сме ние, друг ще е света.

 

Птици на високо.

Ще сме ято.

Свободата си ще оценим...

Ще се обичаме и ще сияем...

Друго ще е, вече ще летим.

 

И ще свием ние по-уютно си гнездо.

Ще вперим поглед в светлина..

Устремени сме към по-добро...

Готови да летим в далечината.

 

Аз вярвам,че ни чака нещо ново...

Знам, че "утре" ще ни има...

И надеждата отгледана под моето крило –

Ме грее като огън... в люта зима.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • 🙏☀️
  • Когато вяра и надежда,
    покълнят в някое сърце,
    те Пътя му определят,
    по който да премине в друг живот.
    Дали ще е така, само Бог знае. Вярата прави чудеса!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...