Надеждата отгледана под моето крило
Като феникс – ще се преродим в друго време,
ще отпием утринна роса...
Ще се слеем с началото и края...
Други ще сме ние, друг ще е света.
Птици на високо.
Ще сме ято.
Свободата си ще оценим...
Ще се обичаме и ще сияем...
Друго ще е, вече ще летим.
И ще свием ние по-уютно си гнездо.
Ще вперим поглед в светлина..
Устремени сме към по-добро...
Готови да летим в далечината.
Аз вярвам,че ни чака нещо ново...
Знам, че "утре" ще ни има...
И надеждата отгледана под моето крило –
Ме грее като огън... в люта зима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Исс Всички права запазени
