Надеждата отгледана под моето крило

Исс (Исс)
24 52

3.04.2020 г., 12:00 ч.

Поезия » Друга

612 1 2

Като феникс – ще се преродим в друго време,

ще отпием утринна роса...

Ще се слеем с началото и края...

Други ще сме ние, друг ще е света.

Птици на високо.

Ще сме ято.

Свободата си ще оценим...

Ще се обичаме и ще сияем...

Друго ще е, вече ще летим.

И ще свием ние по-уютно си гнездо.

Ще вперим поглед в светлина..

Устремени сме към по-добро...

Готови да летим в далечината.

Аз вярвам,че ни чака нещо ново...

Знам, че "утре" ще ни има...

И надеждата отгледана под моето крило –

Ме грее като огън... в люта зима.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.