Apr 3, 2020, 12:00 PM

Надеждата отгледана под моето крило 

  Poetry » Other
629 1 2

Като феникс – ще се преродим в друго време,

ще отпием утринна роса...

Ще се слеем с началото и края...

Други ще сме ние, друг ще е света.

 

Птици на високо.

Ще сме ято.

Свободата си ще оценим...

Ще се обичаме и ще сияем...

Друго ще е, вече ще летим.

 

И ще свием ние по-уютно си гнездо.

Ще вперим поглед в светлина..

Устремени сме към по-добро...

Готови да летим в далечината.

 

Аз вярвам,че ни чака нещо ново...

Знам, че "утре" ще ни има...

И надеждата отгледана под моето крило –

Ме грее като огън... в люта зима.

© Исс All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • 🙏☀️
  • Когато вяра и надежда,
    покълнят в някое сърце,
    те Пътя му определят,
    по който да премине в друг живот.
    Дали ще е така, само Бог знае. Вярата прави чудеса!
Random works
: ??:??