ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
19 nov 2017, 17:41

Надеждата последна умира 

  Poesía » Otra
633 4 18

Надеждата последна умира

 

Да отворя прозореца, но страхувам се  –

да не би отмалелите пръсти да премажа

на всичките Нощи нелюбени, а молят се –

за „последна вечеря” висят над паважа –

 

ръба на перваза стиснали – до посиняване,

до кости измръзнали – с нокът  да драснат

не дръзнали, а иде време за прощаване –

не горели звезди, без причастие ще гаснат.

 

Но всъщност, че не помня страхувам се –

навътре, или навън се отваря крилото.

Толкова отдавна преструвам се,

че ми стига въздухът отвътре стъклото.

 

И много, много, ме е страх – ако открехна,

вместо Галактика мъртва да е тротоара –

да не изпищи Самотата ми крехка –

„Толкова дълго защо не отваря?”

 

Да отворя, но с какво ще ги храня, с какво?

Да ги напоя – ще има доволно за всяка

дано обичат сълзи вместо винò…

„Господи, нима за перваза се мъртви държаха?!”

 

*Мъртва Галактика – смъртта на галактиката е „задушаване”

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вальо, Гавраиле, Еси, благодаря, че сте били и тук!
  • Болиш, Рени! Силно ме разтърси.... Поздрави за въздействащия стих!
  • Ах, тези нощи "нелюбени"
    от сърцето само видяни
    в Галактика мъртва разплакани
    под перваз безнадежно разстлани.
    Опитай!Надеждата и тя е отвън!
  • Много хубаво Стихотворение!
  • Нося я, Нинче, като омалея - тя мене, като останем без сили - сърцето почва да пише...Благодаря ти, мила!

    Колич, ценя мнението ти и благодаря!
  • Поздравления, Рени! Творбата ти грабва и докосва душата! Оцених по достойнство!
    Желая ти хубава вечер!
  • Всеки стих е рана, Рени....Много силно, докосващо....Как я караш с тая дълбоко наранена душа?!
  • Валя, Албенче, мерси, момичета!
  • Винаги има болка в стиховете ти, Рени!... И докосват... Поздрави и прегръдка!
  • Рени, много чувствен стих си сътворила! Браво!
  • Влад, Марго, благодаря ви, че бяхте тук! Младене, извини грешката ми в предходното - късно я забелязах, благодаря още веднъж!
  • "Толкова отдавна преструвам се,
    че ми стига въздухът отвътре стъклото."
    !!!
  • Колко ме развълнувахте! Благодаря ви, Ачо, Хари, Наде, Ели, Силве! младене благодаря, че си наминал и поставил в любими, както и на всички сторили това!
  • Такава силна емоция си, че всеки път, като чета твой стих и ми обръщаш всички представи за метафорите! Благодаря!
  • Тези отмалели пръсти, вкопчени за перваза – с последна надежда, са силен детайл и незабравим образ...
    Браво!
  • Занемях!
  • Силно!Поздравление!
  • УАУ!!!Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??