Надеждата последна умира
Да отворя прозореца, но страхувам се –
да не би отмалелите пръсти да премажа
на всичките Нощи нелюбени, а молят се –
за „последна вечеря” висят над паважа –
ръба на перваза стиснали – до посиняване,
до кости измръзнали – с нокът да драснат
не дръзнали, а иде време за прощаване –
не горели звезди, без причастие ще гаснат.
Но всъщност, че не помня страхувам се –
навътре, или навън се отваря крилото.
Толкова отдавна преструвам се, ...