7 ago 2011, 23:14

Надеждата за любовта

659 0 1

Светът ме подминава бавно

и признавам си - боли.

Аз се влюбих не отдавна,

в теб, обляна в сълзи.

 

Но не смеех да ти кажа,

грешка бе - сега го знам.

Никога не го показах,

затова останах сам.

 

Дните бавни си се влачат,

и сърцето бавно ми кърви.

Пак на рамо да поплачеш,

на моето рамо, искам ти.

 

Винаги съм се страхувал

да ти споделя това.

Много пъти съм планувал,

но аз се плаша от мига.

 

Страх ме е, че ще откажеш,

че не ще искаш ти да си до мен.

И надеждата ми малка ти ще смажеш,

нея пазя си я за последния ми ден.

 

Наближава утрото, сега го чувствам,

във въздуха се носи полъх на роса.

И аз оставам със неразкрити чувства,

но поне си имам надеждата за любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Дуров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...