7 авг. 2011 г., 23:14

Надеждата за любовта

660 0 1

Светът ме подминава бавно

и признавам си - боли.

Аз се влюбих не отдавна,

в теб, обляна в сълзи.

 

Но не смеех да ти кажа,

грешка бе - сега го знам.

Никога не го показах,

затова останах сам.

 

Дните бавни си се влачат,

и сърцето бавно ми кърви.

Пак на рамо да поплачеш,

на моето рамо, искам ти.

 

Винаги съм се страхувал

да ти споделя това.

Много пъти съм планувал,

но аз се плаша от мига.

 

Страх ме е, че ще откажеш,

че не ще искаш ти да си до мен.

И надеждата ми малка ти ще смажеш,

нея пазя си я за последния ми ден.

 

Наближава утрото, сега го чувствам,

във въздуха се носи полъх на роса.

И аз оставам със неразкрити чувства,

но поне си имам надеждата за любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Дуров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....