Светът ме подминава бавно

и признавам си - боли.

Аз се влюбих не отдавна,

в теб, обляна в сълзи.

Но не смеех да ти кажа,

грешка бе - сега го знам.

Никога не го показах,

затова останах сам.

Дните бавни си се влачат,

и сърцето бавно ми кърви.

Пак на рамо да поплачеш,

на моето рамо, искам ти.

Винаги съм се страхувал

да ти споделя това.

Много пъти съм планувал,

но аз се плаша от мига.

Страх ме е, че ще откажеш,

че не ще искаш ти да си до мен.

И надеждата ми малка ти ще смажеш,

нея пазя си я за последния ми ден.

Наближава утрото, сега го чувствам,

във въздуха се носи полъх на роса.

И аз оставам със неразкрити чувства,

но поне си имам надеждата за любовта.