Една надеждица у мен все още
свита на кравайче под сърцето
тихичко проплаква в будни нощи.
Слушам я и мудно часовете
до деня, от синкавия здрач
раждащ се, с умора отброявам.
Вслушвам се във тихият ù плач
и непоносимо осъзнавам,
че макар такава – крехка, малка –
само тя единствено ме спира
с идващия ден да не умирам
като духнат пламък от запалка. ...