Надеждица една

21.01.2017 г., 13:10 ч.

Поезия » Друга

735 0 3

Една надеждица у мен все още
свита на кравайче под сърцето
тихичко проплаква в будни нощи.
Слушам я и мудно часовете

до деня, от синкавия здрач
раждащ се, с умора отброявам.
Вслушвам се във тихият ù плач
и непоносимо осъзнавам,

че макар такава – крехка, малка –
само тя единствено ме спира
с идващия ден да не умирам
като духнат пламък от запалка.

Само тя нашепва ми, че още
може би в живота път ме чака,
че когато най-дълбока нощ е
преди изгрев, най е плътен мрака.

Казва ми, че може би приятел
в този час за мене със тревога
се е сетил, и че ми е пратил
вест отдавна чакана. Че мога

утре, може би, да се изправя,
нищо че сега на колене
съм поставен, че живот и здраве
ми остават – засега поне.

Засега! Че ден след ден изглежда
все по-непосилно да живея.
Ех, Надеждо, мъничка Надеждо,
докога така ще оцелееш?

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

djudjii (Жанет Велкова)

2017-01-24T13:22:36+02:00

"...преди изгрев, най е плътен мрака"
Много хубаво! Цялото де, не само това
Веси_Еси (Еси)

2017-01-21T16:51:52+02:00

Надеждата умира последна. Прекрасно стихотворение, Ангеле! Поздравления!
absent (Наташа Биразова)

2017-01-21T14:30:32+02:00

Не се предавай, Ангеле! Повярвай, че утрешният ден е по-добър! Харесва ми поезията ти!