21 nov 2023, 13:38

Надеждо, ако искаш, догони ме!

  Poesía
1K 6 19

   

Изгубих всякаква надежда

да стигна най-желаната мечта.

Животът все се пренарежда

и пак отвори другата врата.

 

Олекна ми без теб, Надеждо!

Закотвила си ме на тъжен бряг.

Избягах и отивам аз, Надеждо,

към моя връх, блестящ от сняг.

 

Лъжовно мамиш, чакай малко!

И искаш пак от мен да мине.

Примамваш други, колко жалко,

надеждата и тебе ще подмине!

 

Не вярвам в тебе, дълго задържа ме.

Не спирах да копнея и какво…

О, хайде пак, отново излъжи ме!

Жена съм в бяг сега, а не дърво…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люси Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....