Надеждо, ако искаш, догони ме!
Изгубих всякаква надежда
да стигна най-желаната мечта.
Животът все се пренарежда
и пак отвори другата врата.
Олекна ми без теб, Надеждо!
Закотвила си ме на тъжен бряг.
Избягах и отивам аз, Надеждо,
към моя връх, блестящ от сняг.
Лъжовно мамиш, чакай малко!
И искаш пак от мен да мине.
Примамваш други, колко жалко,
надеждата и тебе ще подмине!
Не вярвам в тебе, дълго задържа ме.
Не спирах да копнея и какво…
О, хайде пак, отново излъжи ме!
Жена съм в бяг сега, а не дърво…
© Люси Атанасова All rights reserved.
The work is a contestant:
