Надеждо, ако искаш, догони ме!
Изгубих всякаква надежда
да стигна най-желаната мечта.
Животът все се пренарежда
и пак отвори другата врата.
Олекна ми без теб, Надеждо!
Закотвила си ме на тъжен бряг.
Избягах и отивам аз, Надеждо,
към моя връх, блестящ от сняг.
Лъжовно мамиш, чакай малко!
И искаш пак от мен да мине.
Примамваш други, колко жалко,
надеждата и тебе ще подмине!
Не вярвам в тебе, дълго задържа ме.
Не спирах да копнея и какво…
О, хайде пак, отново излъжи ме!
Жена съм в бяг сега, а не дърво…
© Люси Атанасова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Надеждата е следствие от навика - смъртоносна инерция да запазиш старото. Убий надеждата »
6 место
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Асенчо за "любими"
-
Благодаря, Дани!
-
Интересна диалогична форма си избрала, Люси! Хареса ми и ти желая успех с глас!
-
Благодаря, Ина 😊
-
Интересно заглавие. Успех, Люси
-
Благодаря, Ники 😊
-
Успех, Люси!
-
Благодаря, Юри и за "любими" 😊
-
Успех, Люси!
Хубаво е! -
Благодаря, Ивита за добавяне в"любими" 😊моя скромен стих.
-
Благодаря ви, Жени и Петър😊
-
Гласувах.
-
Хареса ми и давам глас,... и успех
'' Не вярвам в тебе...''
Жена съм в бяг сега, а не дърво '' -
Много благодаря, Миночка 😊
-
Хареса ми, Люси и те подкрепям с глас!
-
Младен, много благодаря, че прибави скромния ми стих в любими😊
-
Много хубав стих. Давам глас и успех в конкурса!
-
Много благодаря, Гош 😊
-
Хубав стих. Успех.
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
