31 oct 2006, 2:02

Надигам се!

  Poesía
765 0 0

Описват ме. Във книги и във преписки.

Наслагват ме на пластове в картините.

Като природно бедствие ме провокират,

затварят ме на тъмно във витрините,

продават ме като артикул с намаление,

през лупи ми разглеждат кривите

линии.

С нечовешко извращение

създават изкуствени взривове

за бъдни пътища и разделения.

Не ви искам наклоните.Не!

Магистралите, мостове, думи

за мен не хабете.

Аз съм есен. И зима-попарвам.

И съм крива, и права, и вярвам.

Хапя лошо.Но вий отхапете

всяко зрънце от моя талант.

Опишете ме. В книги и вестници.

Наслоете ме в мазните мисли.

Нека всички видове гешници

да ми завидят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...