31 oct 2006, 2:02

Надигам се!

  Poesía
770 0 0

Описват ме. Във книги и във преписки.

Наслагват ме на пластове в картините.

Като природно бедствие ме провокират,

затварят ме на тъмно във витрините,

продават ме като артикул с намаление,

през лупи ми разглеждат кривите

линии.

С нечовешко извращение

създават изкуствени взривове

за бъдни пътища и разделения.

Не ви искам наклоните.Не!

Магистралите, мостове, думи

за мен не хабете.

Аз съм есен. И зима-попарвам.

И съм крива, и права, и вярвам.

Хапя лошо.Но вий отхапете

всяко зрънце от моя талант.

Опишете ме. В книги и вестници.

Наслоете ме в мазните мисли.

Нека всички видове гешници

да ми завидят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...