Oct 31, 2006, 2:02 AM

Надигам се!

  Poetry
773 0 0

Описват ме. Във книги и във преписки.

Наслагват ме на пластове в картините.

Като природно бедствие ме провокират,

затварят ме на тъмно във витрините,

продават ме като артикул с намаление,

през лупи ми разглеждат кривите

линии.

С нечовешко извращение

създават изкуствени взривове

за бъдни пътища и разделения.

Не ви искам наклоните.Не!

Магистралите, мостове, думи

за мен не хабете.

Аз съм есен. И зима-попарвам.

И съм крива, и права, и вярвам.

Хапя лошо.Но вий отхапете

всяко зрънце от моя талант.

Опишете ме. В книги и вестници.

Наслоете ме в мазните мисли.

Нека всички видове гешници

да ми завидят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...