Oct 31, 2006, 2:02 AM

Надигам се!

  Poetry
764 0 0

Описват ме. Във книги и във преписки.

Наслагват ме на пластове в картините.

Като природно бедствие ме провокират,

затварят ме на тъмно във витрините,

продават ме като артикул с намаление,

през лупи ми разглеждат кривите

линии.

С нечовешко извращение

създават изкуствени взривове

за бъдни пътища и разделения.

Не ви искам наклоните.Не!

Магистралите, мостове, думи

за мен не хабете.

Аз съм есен. И зима-попарвам.

И съм крива, и права, и вярвам.

Хапя лошо.Но вий отхапете

всяко зрънце от моя талант.

Опишете ме. В книги и вестници.

Наслоете ме в мазните мисли.

Нека всички видове гешници

да ми завидят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...