31 окт. 2006 г., 02:02

Надигам се!

766 0 0

Описват ме. Във книги и във преписки.

Наслагват ме на пластове в картините.

Като природно бедствие ме провокират,

затварят ме на тъмно във витрините,

продават ме като артикул с намаление,

през лупи ми разглеждат кривите

линии.

С нечовешко извращение

създават изкуствени взривове

за бъдни пътища и разделения.

Не ви искам наклоните.Не!

Магистралите, мостове, думи

за мен не хабете.

Аз съм есен. И зима-попарвам.

И съм крива, и права, и вярвам.

Хапя лошо.Но вий отхапете

всяко зрънце от моя талант.

Опишете ме. В книги и вестници.

Наслоете ме в мазните мисли.

Нека всички видове гешници

да ми завидят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Адриана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....