Надолу по стълбата, която води нагоре
Когато побеляла,
с бастунче потропвайки,
ситни стъпчици нижейки
и сълзите си бършейки,
ще се карам на внучките
да не гонят юнаците
да ги метнат на коня си,
в огледалото светещо
ще съзра ли момичето,
дето нявга оплакваше
любовта си изгубена,
дето седна над гроба ú
и положи букета си,
и се сгърчи безпомощно
в безнадеждност изстинала?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
