Надолу по стълбата, която води нагоре
Когато побеляла,
с бастунче потропвайки,
ситни стъпчици нижейки
и сълзите си бършейки,
ще се карам на внучките
да не гонят юнаците
да ги метнат на коня си,
в огледалото светещо
ще съзра ли момичето,
дето нявга оплакваше
любовта си изгубена,
дето седна над гроба ú
и положи букета си,
и се сгърчи безпомощно
в безнадеждност изстинала?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
