23 mar 2023, 7:44

Надпис на Китайската стена

  Poesía
359 1 1

НАДПИС НА КИТАЙСКАТА СТЕНА

 

... и понеже животът ме забърка по-як от бетон,
и ми вкара в душата безпощадната си арматура,
ни веднъж не подирих из бурите кротък заслон –
и ги срещах по-здрав от самата Байкушева мура,
блага сенчица стелвах на всеки попътен добряк
и глупеца провождах със присмех, или мълчаливо,
и в дланта на клошарина пусках по някой петак –
да си купи патронче руска водка или светло пиво,

 

усвоих радостта – да мълча и в щастливите дни,
и да си ги изпращам без печалната думичка сбогом,
оцелявах! – в безброй нежелани словесни войни
със поети, които насериозно се взимаха много,
и – понеже пилях се по света на светлинни петна,
и пред Бога написах си своето стихче прилежно,
ще ме има и утре! – аз съм просто Китайска стена! –
от която събрах си прашец от вековната Нежност.

 

22 март 2023 г.
гр. София, 20, 30 ч.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • оцелявах! – в безброй нежелани словесни войни
    със поети, които насериозно се взимаха много,

    Това са трудни битки, Валюше
    Твойте стихове ще пребъдат.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...