Mar 23, 2023, 7:44 AM

Надпис на Китайската стена

  Poetry
357 1 1

НАДПИС НА КИТАЙСКАТА СТЕНА

 

... и понеже животът ме забърка по-як от бетон,
и ми вкара в душата безпощадната си арматура,
ни веднъж не подирих из бурите кротък заслон –
и ги срещах по-здрав от самата Байкушева мура,
блага сенчица стелвах на всеки попътен добряк
и глупеца провождах със присмех, или мълчаливо,
и в дланта на клошарина пусках по някой петак –
да си купи патронче руска водка или светло пиво,

 

усвоих радостта – да мълча и в щастливите дни,
и да си ги изпращам без печалната думичка сбогом,
оцелявах! – в безброй нежелани словесни войни
със поети, които насериозно се взимаха много,
и – понеже пилях се по света на светлинни петна,
и пред Бога написах си своето стихче прилежно,
ще ме има и утре! – аз съм просто Китайска стена! –
от която събрах си прашец от вековната Нежност.

 

22 март 2023 г.
гр. София, 20, 30 ч.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

  • оцелявах! – в безброй нежелани словесни войни
    със поети, които насериозно се взимаха много,

    Това са трудни битки, Валюше
    Твойте стихове ще пребъдат.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...