23.03.2023 г., 7:44

Надпис на Китайската стена

358 1 1

НАДПИС НА КИТАЙСКАТА СТЕНА

 

... и понеже животът ме забърка по-як от бетон,
и ми вкара в душата безпощадната си арматура,
ни веднъж не подирих из бурите кротък заслон –
и ги срещах по-здрав от самата Байкушева мура,
блага сенчица стелвах на всеки попътен добряк
и глупеца провождах със присмех, или мълчаливо,
и в дланта на клошарина пусках по някой петак –
да си купи патронче руска водка или светло пиво,

 

усвоих радостта – да мълча и в щастливите дни,
и да си ги изпращам без печалната думичка сбогом,
оцелявах! – в безброй нежелани словесни войни
със поети, които насериозно се взимаха много,
и – понеже пилях се по света на светлинни петна,
и пред Бога написах си своето стихче прилежно,
ще ме има и утре! – аз съм просто Китайска стена! –
от която събрах си прашец от вековната Нежност.

 

22 март 2023 г.
гр. София, 20, 30 ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • оцелявах! – в безброй нежелани словесни войни
    със поети, които насериозно се взимаха много,

    Това са трудни битки, Валюше
    Твойте стихове ще пребъдат.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...