29 ene 2008, 15:56

Надпис за снимка.

  Poesía
1.6K 0 1

Аз искам все такава да ме помниш,

усмихната, с влюбени очи,

лика ми скромен да запомниш,

макар след време да горчи.

 

Недей ти снимката разкъсва,

дарена е от цялото сърце,

пази си я за спомен вечно,

от малкото и палаво дете.

 

Когато някой ден самотен се почувстваш,

спомни си ти за мен, без да се разчувстваш,

снимката вземи, нежно погали я,

както мен преди с устни целуни я.

 

И мигом в този час

при теб ще бъда аз

и споменът тогаз

ще бъде жив в нас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....