29 янв. 2008 г., 15:56

Надпис за снимка.

1.6K 0 1

Аз искам все такава да ме помниш,

усмихната, с влюбени очи,

лика ми скромен да запомниш,

макар след време да горчи.

 

Недей ти снимката разкъсва,

дарена е от цялото сърце,

пази си я за спомен вечно,

от малкото и палаво дете.

 

Когато някой ден самотен се почувстваш,

спомни си ти за мен, без да се разчувстваш,

снимката вземи, нежно погали я,

както мен преди с устни целуни я.

 

И мигом в този час

при теб ще бъда аз

и споменът тогаз

ще бъде жив в нас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...