Jan 29, 2008, 3:56 PM

Надпис за снимка.

  Poetry
1.6K 0 1

Аз искам все такава да ме помниш,

усмихната, с влюбени очи,

лика ми скромен да запомниш,

макар след време да горчи.

 

Недей ти снимката разкъсва,

дарена е от цялото сърце,

пази си я за спомен вечно,

от малкото и палаво дете.

 

Когато някой ден самотен се почувстваш,

спомни си ти за мен, без да се разчувстваш,

снимката вземи, нежно погали я,

както мен преди с устни целуни я.

 

И мигом в този час

при теб ще бъда аз

и споменът тогаз

ще бъде жив в нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илияна Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...