21 may 2007, 21:12

Надвесено

  Poesía
699 0 4
Забързани под парещите длани на
сумрака       дъждовен  -
някак непонятно топъл и обсебващ,
нозете ми изтръпнали отдавна
крачат          в спомени...
Бързам, но настигат ме, по мен полепват!

И облаците бавно се надвесват, страховито
тътнят         болезнени,
усещам как се впива влагата им в дланите.
А миналото вече  превалявано, протрито,
пътят          на колене...
умолява да изблика  с този дъжд от вените!

И тази обич изначална и утробна към мътилката
на сумрака      опива ме...
Летя през процепите редки и случайни на мъглата.
И както стар  пияница прегръща с плам бутилката,
и облака         обвива ме...
Пречакал и препътил, се разгъва и заплаква!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...