21 may 2007, 21:12

Надвесено 

  Poesía
552 0 4
Забързани под парещите длани на
сумрака       дъждовен  -
някак непонятно топъл и обсебващ,
нозете ми изтръпнали отдавна
крачат          в спомени...
Бързам, но настигат ме, по мен полепват!

И облаците бавно се надвесват, страховито
тътнят         болезнени,
усещам как се впива влагата им в дланите.
А миналото вече  превалявано, протрито,
пътят          на колене...
умолява да изблика  с този дъжд от вените!

И тази обич изначална и утробна към мътилката
на сумрака      опива ме...
Летя през процепите редки и случайни на мъглата.
И както стар  пияница прегръща с плам бутилката,
и облака         обвива ме...
Пречакал и препътил, се разгъва и заплаква!

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??