катеринарина (Катя)
331 972
21.05.2007 г., 21:12 ч.

Надвесено 

  Поезия
554 0 4
Забързани под парещите длани на
сумрака       дъждовен  -
някак непонятно топъл и обсебващ,
нозете ми изтръпнали отдавна
крачат          в спомени...
Бързам, но настигат ме, по мен полепват!

И облаците бавно се надвесват, страховито
тътнят         болезнени,
усещам как се впива влагата им в дланите.
А миналото вече  превалявано, протрито,
пътят          на колене...
умолява да изблика  с този дъжд от вените!

И тази обич изначална и утробна към мътилката
на сумрака      опива ме...
Летя през процепите редки и случайни на мъглата.
И както стар  пияница прегръща с плам бутилката,
и облака         обвива ме...
Пречакал и препътил, се разгъва и заплаква!

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??