29 mar 2014, 18:00

Надявам се 

  Poesía » Otra
590 0 11
надявам се да ми разкажеш някой ден
(не бързай помълчи си колкото е нужно)
какво за себе си намери и изгуби в мен
(доверията си не ги отглеждахме задружно)
там някъде зазидани зад тишина и страх
безсъниците преоткриват вечните въпроси
(не знаеш ти а и не зная още аз какви сме
и защо през времето за обич мътим любовта си)
засяли сме живота си с измислени слова
(повтаряме ги без добре да сме ги осъзнали)
не мога да пожъна класовете им сама
и сламата им знаеш ли сама не ми се пали ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??