Надявам се
надявам се да ми разкажеш някой ден
(не бързай помълчи си колкото е нужно)
какво за себе си намери и изгуби в мен
(доверията си не ги отглеждахме задружно)
там някъде зазидани зад тишина и страх
безсъниците преоткриват вечните въпроси
(не знаеш ти а и не зная още аз какви сме
и защо през времето за обич мътим любовта си)
засяли сме живота си с измислени слова
(повтаряме ги без добре да сме ги осъзнали)
не мога да пожъна класовете им сама
и сламата им знаеш ли сама не ми се пали
пожарите не са ми на сърце заради пепелищата
променящи завинаги животеца на естеството
без теб едва ли все пак ще опазя неговия свят
искра отхвръкнала подпали му гнездото
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
