Наесен
Запали в сърцето искрата голяма,
за обич сънувана, страстна, желана.
Пропъди тъгата от стара раздяла
и пусна в сърцето ми птицата бяла.
Ти беше за мене желания пристан,
във тебе намирах аз истински смисъл.
Но тръгна остави ме с убита любов,
самотна, ранена в света тъй суров.
Отиваш си, тръгваш, не казваш и дума,
а в сърцето ми плахо, опъната струна.
За тебе тя свири прощалната песен,
защо ли, защо ли те срещнах наесен...
за обич сънувана, страстна, желана.
Пропъди тъгата от стара раздяла
и пусна в сърцето ми птицата бяла.
Ти беше за мене желания пристан,
във тебе намирах аз истински смисъл.
Но тръгна остави ме с убита любов,
самотна, ранена в света тъй суров.
Отиваш си, тръгваш, не казваш и дума,
а в сърцето ми плахо, опъната струна.
За тебе тя свири прощалната песен,
защо ли, защо ли те срещнах наесен...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвена Петкова Todos los derechos reservados
