Наесен
Запали в сърцето искрата голяма,
за обич сънувана, страстна, желана.
Пропъди тъгата от стара раздяла
и пусна в сърцето ми птицата бяла.
Ти беше за мене желания пристан,
във тебе намирах аз истински смисъл.
Но тръгна остави ме с убита любов,
самотна, ранена в света тъй суров.
Отиваш си, тръгваш, не казваш и дума,
а в сърцето ми плахо, опъната струна.
За тебе тя свири прощалната песен,
защо ли, защо ли те срещнах наесен...
за обич сънувана, страстна, желана.
Пропъди тъгата от стара раздяла
и пусна в сърцето ми птицата бяла.
Ти беше за мене желания пристан,
във тебе намирах аз истински смисъл.
Но тръгна остави ме с убита любов,
самотна, ранена в света тъй суров.
Отиваш си, тръгваш, не казваш и дума,
а в сърцето ми плахо, опъната струна.
За тебе тя свири прощалната песен,
защо ли, защо ли те срещнах наесен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвена Петкова Всички права запазени
