Наградата
На съпругата ми
Пред очите ми старееш –
В сърцето ми си още млада.
А като дюлята ми зрееш
И трупаш в себе си наслада.
В душата ми си светлината
И тя във нощите ме грее.
Духът ми – кон във равнината,
по твойте стъпки все вилнее.
От цялата Вселена наша,
побрала се в гнездото земно,
преставам вече да се плаша
за бъдещето ни неземно.
Пред очите ми старееш –
В сърцето ми си още млада.
В душата ми и днес живееш,
И ти си моята награда!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
