На съпругата ми
Пред очите ми старееш –
В сърцето ми си още млада.
А като дюлята ми зрееш
И трупаш в себе си наслада.
В душата ми си светлината
И тя във нощите ме грее.
Духът ми – кон във равнината,
по твойте стъпки все вилнее.
От цялата Вселена наша,
побрала се в гнездото земно,
преставам вече да се плаша ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up