На съпругата ми
Пред очите ми старееш –
В сърцето ми си още млада.
А като дюлята ми зрееш
И трупаш в себе си наслада.
В душата ми си светлината
И тя във нощите ме грее.
Духът ми – кон във равнината,
по твойте стъпки все вилнее.
От цялата Вселена наша,
побрала се в гнездото земно,
преставам вече да се плаша
за бъдещето ни неземно.
Пред очите ми старееш –
В сърцето ми си още млада.
В душата ми и днес живееш,
И ти си моята награда!
© Никола Апостолов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
