15.12.2017 г., 14:08 ч.
Наградата
На съпругата ми
Пред очите ми старееш –
В сърцето ми си още млада.
А като дюлята ми зрееш
И трупаш в себе си наслада.
В душата ми си светлината
И тя във нощите ме грее.
Духът ми – кон във равнината,
по твойте стъпки все вилнее.
От цялата Вселена наша,
побрала се в гнездото земно,
преставам вече да се плаша
за бъдещето ни неземно.
Пред очите ми старееш –
В сърцето ми си още млада.
В душата ми и днес живееш,
И ти си моята награда!
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря, Еси Силвия! Радвам се, че харесвате!
Желая ви хубава вечер! Бъдете и пишете! -
Прекрасно посвещение!
-
Разкошно посвещение, Кольо! Харесах и оценявам най-високо! Поздрави!
-
Благодаря, Приятели мои! Трогнат съм от коментарите и оценката, която давате!
Бъдете живи и здрави! -
От много време те чета,Никола,но не устоях на тоя стих,защото ме възхитиха описаните качества,които взеха да изчезват в съвременните мъже....Има нещо много мило в обясненията в любов в по-напреднала възраст...при това към съпругата!!Дано се поучат и младите....Пожелавам да доживеете заедно още дълго,дълго!
-
Чудесно
-
Колич, супер е! Бъдете щастливи!
-
Много хубаво...това е то, неостаряваща обич....Поздрав!
-
Прекрасно е, Никола! Бъдете щастливи!
-
И от мен поздрави! Много истинско и красиво!
-
Хубаво е. Вероятно е щастлива жена.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Тя винаги ще е млада и красива и ще изпълва твоето
сърце! Красиво, нежно, романтично признание! Поздравления!!! 🌻